Форум за нумизматика и металдетектинг

Всичко за металдетектинга и металотърсачите
 
ИндексPortalГалерияКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Latest topics
» pomognete mi za prevoda
Пет Дек 30, 2016 5:29 pm by cemo73

» каква е тази монета
Сря Ное 02, 2016 3:02 pm by linost

» Знак слънце
Сря Окт 19, 2016 4:23 pm by cemo73

» Антика ли е или не????
Нед Окт 16, 2016 12:16 pm by LoLa chan

»  колеги някакво мнение за тази монета
Вто Окт 11, 2016 1:56 pm by a22ss

» Тестове на 17 детектори с различни цели в земята
Вто Авг 09, 2016 10:45 pm by Ancient Hunter

» търся малко унфо
Сря Мар 23, 2016 2:05 pm by cemo73

» Здр-те
Пет Фев 12, 2016 8:00 pm by cemo73

» нишан или символи
Пет Фев 12, 2016 7:45 pm by cemo73

» Нишан
Чет Яну 28, 2016 11:19 pm by cemo73

Navigation
 Portal
 Индекс
 Потребители
 Профил
 Въпроси/Отговори
 Търсене
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Линкове
ФОРУМ МЕТАЛДЕТЕКТИНГ
Реклама
free forum
--------------------------------
free forum
--------------------------------
free forum
--------------------------------
free forum

Share | 
 

 Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2

Go down 
АвторСъобщение
eli4kato
Знаещ
Знаещ


Брой мнения : 223
Registration date : 08.09.2012

ПисанеЗаглавие: Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2   Пон Апр 15, 2013 12:46 pm

VII
Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевно болните иманяри и в извратяващото действие на иманярския ефект върху виждането, асоциациите и мисленето на по-здравите от тях.
От общението ми с иманяри разбрах, че те чисто и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват в тях произведенията на собственото си въображение.
В горната кокошка няма напр. никакви пилета. Но понеже се търси кокошка с 11 пилета, моите приятели — млади хора с повече от прогимназиално образование — виждаха пилета в малките дупчици на плочата, получени от отронването на по-едри песъчинки от пясъчната й маса.
В този момент в Кюстендил, сред града, иманяри блъскат в гладката сиенитна скала на Хисарлъка, за
да намерят съкровището на цар Константина, което било скрито в едно подземие, минаващо под целия Хисарлък и свършващо в отвъдното село Слокощица. Всичко това става, понеже една стара мома казала, че като малка видяла там една желязна врата.
Асоциацията на идеи у тези хора е съвършено развинтена. Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато. Всичко, което говори за древно минало и живот, ги окуражава да търсят имане по същата логика, по която вие от това, че в София се строят високи здания, бихте заключили, че ще спечелите милиона от държавната лотария.
Начинът на тяхното мислене е най-добър пример за низшо мислене, изградено върху афекти, сравняване и уподобяване. В това мислене с една лъжа се обосновава друга, с една глупост втора.
Те ще намерят злато, защото Ив. х. Беров извадил под Амбарица два катъра пари, а Евлоги Георгиев намерил богатството си в «Средките». Как поп Мартин да не е живял в подземия, когато е имало пещерен човек? Как да не си е крил в такива подземия парите, когато във вестниците пише, че и досега Банк де Франс държи златото си в подземия? Как да не са скрити книгите на поп Мартина в «тапите», когато и досега в основите на училищата и други обществени сгради слагат книги, пари, вестници? Поп Мартин е бил силен човек, защото павурът му тежал 3 оки. На времето е имало голяма наука, която сегашните учени не могат да стигнат — балсамирането, пирамидите. Такова е било изкуството и на воеводите. Поп Мартин е ходил и клал турци непобедим 37 години. Как е можал да прави това? — Само със «Соломонията» и с вълшебните си неща: кожух, калпак, пръчка и тамбура. Кожухът и калпакът са го правили невидим и го носили, гдето поисквал. С пръчката пробивал всичко, а със свирнята на тамбурата намирал парите.
Логиката на иманярите прелива окончателно в едно плодотворно въображение, когато започнат да обясняват защо не се намират парите при нишаните.
Воеводите пуснали седем фалшиви книги. Има и фалшиви преписи. Някои нишани са написани нарочно неясно, за да не могат да се намерят лесно парите. Поп Мартин, след като в Червен бряг щял да бъде предаден от един свой верен човек, върнал се, та променил всички нишани: заради това в книгите пише «на изток», а то се отнася за запад; няма да гледаш къде е обърната на кучето главата, а къде му сочи куйрукът (опашката). Наводнението изличило много нишани. Хора работили, та ги изпочупили: някои, без да знаят, а други от яд, че като търсили, нищо не намерили. Едни и същи нишани се намират на много места: Станчов полугар има и в Тетевенско, а Памукчипътека в Троянско и в Родопите — иди си троши главата. Също и входовете на много калета са наречени на разни места из България, та да се бъркат хората да ги търсят на много места и да не ги намерят.
Най-сетне парите не могат да се намерят, защото са заклети, кървави, обрани от убити и заклани хора. Духовете на убитите не отиват на божи съд, а остават да се въртят около парите, за да ги пазят, и често се явяват в пещерите или гората. Но около парите се въртят и духовете на воеводите, защото заради греховете им земята не иска да ги приеме. Тя седем пъти изхвърляла костите на Вълчан воевода. Таласъмлиите много пъти виждали на «Стенито» мома Рада и духовете на воеводите, облечени в старата им хайдушка униформа.
Цялата тази гвардия от духове влиза в хората, обърква мислите и думите им, мотае ги, за да ги отблъсне от съкровището. Вечер иманярите на «Стенито» се наговарят какво ще се прави другия ден. На сутринта обаче без всяка видима причина почват да се карат и бият — което всъщност е дело на влезлите в тях духове.
По тази причина и тези,които са виждали парите, ие смеят да ги изкажат, а когато умират, се парализират в устата. Така станало с всички такива. Когато умирал Васил Главлека, хора от «Староруд» отишли при него да им съобщи какво и къде е видял,но тъкмо да почне да говори, една ръка го хванала и той онемял.
Но и да не се стигне до парите, докато не се намери книга № 12 и не се откълнат по нея, всеки, който вземе от тях, полудява и не се оправя, докато не ги върне. Дядо Пенчо от Колибито като малък (12 годишен) влизал в «Стенито», дето се губел по няколко дни. Еднъж напълнил калпака си с пари, но полудял. Техните върнали парите и той се оправил. В цървула му останала обаче, без той да знае, една жълтица. И докато не се събул и намерил и нея, не можал да си шавне крака.
Други пък разправят, че книга № 12 била в Румъния, пазена в един окован с желязо сандък, който се предавал от поколение на поколение. Само четиридесетото поколение можело да отвори сандъка — сега е тридесет и деветото.
На много места пък има фалшиви гробове, а истинският (където са парите) се намира на три часа оттам.
Заради това, като почнеш да търсиш от едно, стигаш до милиона от милион до едно, но. . . вратата заключена със седем кофара (на тайната). Ти търсиш нещо тук, а то в Средна гора. Или намериш нишаните, но парите няма.
И вместо от всичко това да теглят близкото до ума заключение: «Пише къде се намира, но не пише къде е взето», иманярите, за да излязат от безпътицата, прибягват вече до по-осезателни средства: гадание чреа пръчка, масички и хипноза, и стова се дозабъркват окончателно.

VIII
Хората на умствения труд у нас понеже редовно четат вестници, списания и книги, където писачите поне се стремят да мислят научно, смятат, че при всички хора е така, без да се интересуват, че дори собствените им жени търсят да узнаят съдбата си от случайното и нямащо нищо общо с тази съдба нареждане на картите или по линиите на изсъхналата чаша от кафе.
В София във всички големи модни дамски салони в чакалнята има гледачка на кафе и на карти, която се разправя с чакащите проба клиентки.
Аз зная обаче за приложението на другите средства за гадание в областта на иманярството: пръчката, масичката и приспиването (хипноза).
Живях на ул. «Цар Шишман». Моят хазаин дядо Иван, пенсионер, имаше за неразлъчна компания един прошенописец и един гимназиален учител, наглед хора със здрав разум. Често си сварвах в кухнята умълчани и чувствувах, че малко преди да вляза, между тях е ставало нещо. После разбрах тайната: те си били гледали с пръчка.
Върху един картон са начертани квадрати като на шахматна дъска. В теди квадрати са написани всички букви и цифрите до 10. Взема някой от тях пръчката, слага я върху картона и тя почва да се движи по буквите, пишейки отговорите на задаваните въпроси. Тази пръчка и сега е непрекъснатият им съветник. До нея се допитват за лошите дни, за лошите часове, кога да пазят диета и пр. Гимназиалният учител задаваше и следния въпрос:
— Я виж, я узнай, да почна ли да ям вече репички?
По-рано те били по-голяма група и извиквали духове. Между другото извиквали и духа на едно младо момиче, което искали да омъжат за един стар инженер. И когато медиумът заявявал, че вижда да е дошъл духът на момичето, инженерът, в екстаз, от все сърце и душа викал:
— Ах, кажете й, кажете й, моля, колко много я обичам!
Но работата не се ограничила само до яденето на червени репички и до флирта чрез халюцинации.
Пръчката, масичката и духовете подсказали на тази компания, че в М. Търновско има заровени пари. Цели три лета всичките свободни пари на това общество отишли в копане по чукарите на Странджа.
На «Стенито» си служили и с приспиване (хипноза). Приспивани били децата на верни хора поради опасността от полудяване. Приспивачът пазел 40 дни пост от блажно и от жена. Но какво се получавало в резултат? — Приспиваните описвали нишаните тъй, както били описани в книгите и преписите, тъй както ги знаели и неприспаните; но щом опирали до парите, забърквали се, запъвали се и нищо не могли да кажат, понеже — обясняват си иманярите — духовете на убитите и на войводите ги отблъскват от парите, отплесват ги, мятат ги оттам.
Читателите, които са запознати добре с явленията на внушението, самовнушението, халюцинациите и хипнозата, разбират добре защо и пръчката, и масичката, и духовете предават с точност това, което има в книгите, но опре ли работата до парите, те остават безсилни, т. е. че всички тези «тайнствени» средства за «познание» повтарят известното дотогава. Не е тука мястото да обясняваме механизмите на тези явления. С малко думи можем да кажем само следното: Във всички случаи иманярите имат работа със старите си мисли и знания, само че в нова форма.
Когато дядо Иван държи пръчката над картона с буквите и затвори очи, тази пръчка се движи не под командата на някакви духове, а под несъзнателната команда на неговата собствена мисъл. И затуй пръчката пише само онова, което дядо Иван знае. Тя не може да измисли нищо повече от това, което вече има във вярващата глава на дядо Ивана.
Когато дядо Иван сънува, той вижда във виденията на съня уплътнени собствените си мисли, настоящите си или отдавна забравени спомени, дори неосъзнати при възприемането възприятия. Така че и съновиденията не дават нищо повече отонова, което вече е в главата на дядо Ивана, тъй като сънищата не са нищо друго освен форма на нашите представи.
Когато групата насложи ръцете си на масичката за гледане (в такова нещо съм участвувал като малък и мога лично да свидетелствувам), бавните чукания се дължат не на духове, а на ръцете. Обикновено на масичката се задават въпроси за известни неща (известни поне на един от участниците в сеанса) или по които «масичкаджиите» имат определено мнение. Щом почне да тропа масичката, знаещият отговора или имащият мнение, който непрекъснато и живо го поддържа в съзнанието си, няма никога да позволи масичката да не чукне нужното число пъти. Това става полусъзнателно.
Същото е при приспиването. Приспаното дете вижда като насън това, което знае. И понеже знае само нишаните, само тях привижда, само за тях говори.
И това е твърде естествено. Бащата, който е довел дори детето си, безспорно е от таласъмлиите — има халюцинации, вижда духове, като по наследство сигурно е подарил разклатена нервна система и на детето си. Същото още от малко е научило наизуст нишаните и може да ги каже не само приспано, но и будно.
Така че цялата тайнственост на иманярските похвати е една форма на тяхното невежество. Като почнем от писмото на Петър Николаев и свършим с показанията на приспаните — всичко повтаря едно и също, отдавна известно на всички, отдавна проверено от всички като безплодно, забъркано, загубено. Чрез всички тези средства иманярите се връщат отново към приписите, които «ни в огън горят, ни във вода потъват» и които като една непреходна същина се претварят в писма, слухове, легенди, показания на пръчки, масички, приспани, т. е. връщат се там, откъдето са тръгнали.

IX
Отчаянието от безнадеждните усилия на иманярите понякога се превръща в отрезвяване и подигравка с останалите.
Отива една група да копае. Блъска цяла нощ с кирките. Почти на съмване една кирка удря в плоча, Всички трепват. Очите им блясват — най-сетне! Внимателно очистват плочата и я дигат. Първата утринна заря осветлява написаното на нея:
— Изпоти ли ви се д. . .?
Трябва на всяко място, дето копаят иманярите, да се постави по една такава плоча, за да разберат всички мъдростта на дядо Данчо, комуто, както знаем, беше обещан павурът на поп Мартина.
Когато хората на «Староруд» след 8-годишни усилия разбират, че всичко е залудо, и тръгват да слизат по
балканските пътеки назад към запустелите си домове, дядо Данчо намерил сили да каже:
— Вместо павура, хванах поп Мартина за. . . (римата).

X
И ако всичко това става между добросъвестни иманяри, ние можем да си представим какво ще стане, ако между иманярите се завре някой ловък мошеник и превърне лековерието им в иманярско съкровище.
И ако недавна един мошеник успя да заблуди дори дипломати (и то не само да им вземе стотици хиляди лева за «разноски по предприятието», но и да ги накара да ходят в Министерството на просветата да искат разрешение за правене на разкопки) — показвайки ИМ с познатата ни нощна тайнственост в една дупнишка пещера короната на цар Ив. Шишмана, направена от бронзиран картон, — ние можем да си представим колко добитък, колко къщи и ниви и по-прости хорица се продават, за да влязат в джебовете на мошениците. . . за «купуване» на динамит, кирки, за изписване от странство уреди (нарочни апарати) за откриване на златото, за разрешение от Министерството на просветата да се копае под предлог, че се търсят старини, най-сетне, за да се купи една грамадна двуметрова бургия от картон, сполучливо имитираща с боята си стомана, изложена за реклама във витрината на един софийски железарски магазин, та да се пробият с нея по-лесно и бързо скалите и се влезе направо в подземията,
Според сладкодумните обяснения на мошениците за всичко това трябвало много пари, защото разрешения за дирене на старини и за доставка от странство на апарати за откриване на златото се получавали много трудно. Министерството на просветата и Народната банка не давали такива разрешения от страх частните лица да не открият и скрият златото, което трябвало много на Народната банка за поддържане покритието на лева. Тези разрешения могли да се получат само ако се дадат големи подкупи на разни влиятелни лица. И хорицата продават ризата от гърба си само и само да се свърши работата. След като се получат разрешенията (фалшифицирани от мошениците), прави се поръчка на фабриката. Вие можете сами да си представите колко препятствия и дупки за пари може да измисли един мошеник за всеки километър, за всяка гара от Америка дотук: бавно работене на апаратите, много поръчки на фабриката, изпращане, разрешение от разните държави за преминаване и най-после параходът потъва при о. Корфу. . . ако преди това работата не е отишла вече в ръцете на полицията.
Много хора най-сетне отрезвяват, но когато стане твърде късно — след като са се превърнали в просяци, гонейки златните лъжи, създавани от сладките думи на лековерните и на мошениците и допълвани и разкрасявани от собственото им развинтено въображение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
ТЪРСА4А
Минаващ
Минаващ


Брой мнения : 16
Registration date : 26.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2   Пон Апр 15, 2013 9:22 pm

[quote="eli4kato"]VII
бе ,немота да те разбера ...хем тълкуваш тука ;;;хем нещо май не ти се връзва ..що така .. дай да се разбереме ..в кво вярваме най -на края ... .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eli4kato
Знаещ
Знаещ


Брой мнения : 223
Registration date : 08.09.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2   Вто Апр 16, 2013 12:06 pm

Колега статията е много интересна,и не става на въпрос в какво вярвам аз,а, в какво вярват хората.Статията е публикувана преди 70 години, интересно ми е колегите от миналото да ли са намерили нещата които са търсили?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2   

Върнете се в началото Go down
 
Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски 2
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Форум за нумизматика и металдетектинг :: Предания и легенди :: Знаци и символи, "нишани"-
Идете на: